Всеки потънал кораб пази своята тайна

Да запазим потъналите кораби по българското крайбрежие!

Saving The Black Sea Wrecks

 

Каталог на мълчанието

Книга с историите (и координатите) на 77 потънали кораба по българското черноморско крайбрежие

Илюстрация


На залива закрила, строга и любовна светлина, нарече това парче скала по средата на морето поетът Христо Фотев

Пожълтял хартиен плик с карта и книга. В книгата като в корабен дневник е описано кога е пуснат корабът на вода, кой е собственикът и какъв е бил товарът, координатите на крушението, загиналите и спасените моряци, причината за потъването. "Потъналите кораби по българското крайбрежие - Тайни и загадки - 77 кораба" плюс карта е нещо много любопитно, един комплексен продукт, какъвто не е предлаган досега.

Авторът Владимир Живков е събрал на едно място знанието си, както и на свои приятели - бивши и настоящи, за потъналите кораби на западния бряг на Черно море. Не всички, само 77, защото, ако трябва да се опишат всички, е доста трудна мисия, както е написал авторът: "Задачата е грандиозна, защото и българското черноморско крайбрежие се оказа един от големите "капани за кораби" като Goodwin Sands, Sable Island, или Керченския проток, както твърдят великите изследователи на морските катастрофи Лев Скрягин и Clive Cussler."

Трябва да се знае, че да се картотекира и опише дори и едно корабокрушение е трудна мисия. За потъналите кораби се говори под сурдинка, точното място на всяко корабокрушение се предава от уста на уста и само посветени в подводните тайни ги знаят с точност. Местни рибари, закачили някога мрежите си върху останки, рапанджии, видели в сумрака силуета на някоя мачта, или водолази търсачи на антики, ревниво пазят в тайна разкритията си.

Точно това табу се е опитал да разбие Владимир Живков, като е посочил в своята книга координатите на всеки потънал кораб. Но дори и той не е устоял на потайността. Спестил е секундите от местоназначението, което да определи точното място на крушението, където се очаква да бъдат останките, както и координатната система на иначе прекрасната карта, която върви заедно с книгата в пожълтелия плик.

Каталог на мълчанието

 

Фаянсова плочка, обрасла с водорасли, от товара на Сафак.

Увеличаване


Идеята за картата спохожда Владимир Живков, след като си купува подобна в Египет, където е ходил да се гмурка. Намира такава и в Гърция и решава да започне да обозначава на картата на българското Черноморие всеки обект, който е откривал или за който е чувал от приятели и специалисти от музеите във Варна и Каварна.

Така от първите гмуркания на корабното режище на Тюленово, където за пръв път вижда под водата оръдия, муниции и останки от кораби, през изграждането на базата си за водолази в складовете на Каварна, до написването на книгата за Владимир Живков минават повече от 19 години. През това време той събира всякакви данни и старателно ги описва в този каталог. "Нарочно оставих място с готови таблици, за да може всеки читател да попълни празните места, ако открие потънал кораб", обяснява Владимир Живков празните страници на края на книгата си, издадена съвместно с "Морски свят - Морски вестник", Варна, и "Хидролок", София.

Беше много трудно да се напаснат всички илюстрации, символи и знаци, обяснява проблемите по време на работата си и дизайнерът на книгата Мариета Ценова. Това е едно общество, което говори на собствен език и всеки си има своя информационна система. А трябва да се зачете мнението на всеки. Авторът е ползвал повече от 30 източника и 6 консултанти, за да направи книгата и картата, които се допълват с информация, собствени подводни снимки и рисунки за кориците от потъналите "Лейтенант Пущин", кораба KALI TIHI и българската подводница UB I 8.

Каталог на мълчанието

 

Оловна балеринка от товара на потопения от съветска подводница кораб Сафак.

Увеличаване


Повечето описани кораби са от ХХ век. Най-старият обаче е от III в. преди Христа в южния залив край Китен. Той е датиран от раннобронзовата епоха на място, познато в древността като полуостров Урдовиза. Най-скоро потъналият съд е "Карим I", който се сблъска с танкера "Алесандро ДП" на 29 ноемри 2010 г. Особено драматични са потопените от съветски подводници товарни кораби край бреговете на България по време на Втората световна война.

След като влиза във войната, Съветската армия изпраща подводни лодки, които торпилират всичко, що се движи в Черно море, независимо дали е военен кораб или цивилна цел. Така потъва турския кораб "Сафак", който превозвал фаянс, теракотени плочки и един сандък с оловни войничета и балерини. Съветска "Щука 205" го засякла край Царево и атакувала кораба с две торпеда, но не успяла да улучи. Капитанът се измъкнал, хвърлил предвидливо котва в залив южно от Царево и напуснал с екипажа кораба. Руснаците атакували повторно и потопили "Сафак".

Най-трагичната история е на потопения от съветската подводница "Щ 213" моторен кораб "Струма" през 1942 г., регистриран под панамски флаг, който превозвал еврейски бежанци от Кюстенджа за Истанбул. Атакуваният от капитан лейтенант Денежко кораб потъва на 9 мили северно от Босфора. Загиват 767 души, от които 120 деца.

Историите на корабокрушенията, там, където има информация, разбира се, са описани сбито, но достатъчно интересно. "Има доста сълзливи истории, които съм спестил", казва Владимир Живков и дава пример с потъналия край нос Коракя "Жак Фресине", който се разбива в скалите в един мъглив февруарски ден на 1929 г. Легендата, описана тогава в морските вестници, е, че капитанът на кораба две години преди корабокрушението изхвърлил в морето две момчета, които се качили на борда тайно във Варна за Истанбул. Някакъв рибар спасил юношите.

Каталог на мълчанието

 


По времето на корабокрушението едно от момчетата било граничар на вишката на нос Коракя, видял, че корабът ще се блъсне, и надул сирената. Въпреки това "Жак Фресине" се хвърлил върху скалите, а граничарчето лично спасило капитана, който го изхвърлил преди две години в морето, като успяло да прехвърли въже от брега до носа на катастрофиралия кораб.

Спестени са и историите за издирването на кораби, като "Черният принц" например. Водолази знаели за тайнствен потънал кораб с три мачти североизточно от нос Калиакра и дълго време таели надежда, че това е тайнствената фрегата "Черният принц", която потънала по време на Кримската война през 1854 г., пълна със златни лири стерлинги, заплата на армията на Нейно кралско величество. Когато най-накрая се гмурнали през 2004 г., водолазите разбрали, че това не е британската фрегата, а товарният кораб "Кристина" с две мачти и висок димоход, потънал век по-късно - през 1962 г. Все пак светът на въображението се захранва с истински истории.

За потънали кораби, разпилени сред пясъка богатства в сумрака на морското дъно, под сребристата плащеница на слънцето... И с координати за GPS-а. Интересно четиво за любопитни и непораснали момчета.

vj

Любители на подводни спортове от цялата страна се обединяват против спорни тълкувания на наредба на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, позволяваща ваденето и унищожаването на потънали кораби, без оглед на тяхната историческа или туристическа стойност. С отворено писмо водолазите настояват за повдигане на обществена дискусия по проблема и приемане на промени в наредба № 24 от 5 август 2011 с цел запазване на подводното богатство на България.Към момента въз основа на този акт в Министерството са постъпили искания за вадене на металните остатъци от кораби, някои от които потънали преди 1945 г. и съставляващи важна част от търговската, морската и военна история на държавата.

Водолазите обясняват, че слабата соленост на Черно море позволява отличното запазване на потопените артефакти, много от които все още неизследвани от историци и археолози. Според тях е необходимо да се въведе допълнителна класификация на видовете потънало имущество, за да се отличат тези, които имат историческо, културно и туристическо-развлекателно значение и да се забрани категорично тяхното унищожаване. Любителите на подводни изживявания напомнят, че в световен мащаб дайвинг туризмът набира скорост и е липса на далновидност доброволно да се откажем от него, обявявайки потъналите обекти за непотребни. Дори в България на няколко места има примери за успешно новосъздадени изкуствени рифове, които се радват на огромен интерес от наши и чужди гмуркачи. Не на последно място трябва да се вземе предвид и факта, че останките са се превърнали в обиталище на разнородна подводна флора и фауна и имат екологична стойност.

„Да нарежем историята за старо желязо е безобразие“, смята един от инициаторите на поправката- водолазът Стефан Цинцарски. „Не стига, че останките са обект на кражби по всяко време, а сега има опасност това да започне да се случва с благословията на държавата. Вярваме, че недостатъчно ясната наредба е следствие от непознаване на проблема, а не на безхаберие и сме готови да съдействаме по всякакъв начин спорните точки да бъдат изчистени, а ценностите, които лежат на дъното- съхранени.“

В понеделник в Бургас пристига Любен Дилов- син, запален водолаз и автор на писмото. Той ще се срещне с журналисти, за да даде повече гласност на проблема и да коментира начините, по които може да бъде решен

 

panorama_resized

 

През лятото и през зимата от около 2000г преди Христа до сега, добрият нос Калиакра приютява корабите от преобладаващия североизточен вятър, докато навътре в морето бушуват огромни вълни. Но, спокойствието се случва да е измамно. Така става на 31.07.1791 година, когато адмирал Ушаков разбива турския флот при Калиакра.

160px-AdmFFUshakoffByBazhanoff-e

От следващия ден руски военни и търговски кораби свободно плават в Черно море. Няколко години по късно Русия и Турция стават съюзници в морските битки.

 

1272215_664389056905692_1636483900_o

salem_expres

Да снимам под вода не ми е много лесно!

прочети повече......

10404299_906072129404049_4210013149704511525_n

Костас свети Владимир Живков снима

Лейтенант Пущин
Подводни снимки: Владимир Живков

Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал кораб има поне една неразгадана мистерия. Затова всяко корабокрушение рано или късно се превръща в легенда. Ако някои от загадките на миналото имат отговори, те със сигурност се намират на морското дъно, но траловете и ловците на метали заличават и разбъркват следите на времето. Много амфори са изпочупени на парчета. Останки от дървени кораби са разпилени по дъното. Интересни артефакти изчезват безследно..


Като отломки от подводната история, те са само безмълвни предмети, но почистени и реставрирани, могат да бъдат ценни, ако се обясни тяхното предназначение и се свържат с кораба, екипажа и трагедията, която ги е сполетяла. Унищожаването на останките от корабокрушенията обрича на вечна забрава потъналите кораби и съдбата на техните екипажи.


Къде е потъналата съветска подводница C-34?

VJ

Кой е онлайн?

В момента има 2 посетителя в сайта
wreckmap_small