ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН

ЕДНА ПОДВОДНА ТАЙНА ПО-МАЛКО - ОТКРИХА "ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН"!

00246.MTS_snapshot_00.14_2010.09.15_16.13.37

На 13 септември на специална пресконференция на борда на спасителния кораб „Протео” във Военноморска база Варна бяха обявени резултатите от първия етап на съвместната подводна експедиция, организирана от ВМС и Военноморския музей, с участието и на водолазите от гражданско сдружение Friends & Diving, довела до идентифицирането на потъналия през Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”. В нея участваха началникът на флота контраадмирал Пламен Манушев, директорът на музея д-р Марияна Кръстева, изследователят на темата д-р Атанас Панайотов, участвалите в експедицията военни и граждански водолази и представители на Института по океанология към БАН „Фритьоф Нансен”.

На борда на „Протео” на медиите първо бе показано 75-милиметровато кърмово оръдие на потъналия преди около столетие „Лейтенант Пущин”, а след това в каюткомпанията – кратък видеофилм за експедицията, дело на водолаза Владимир Живков. На същинската пресконференция стана ясно, че в началото е една сонограма от специалната апаратура на Института по океанология към БАН по време на обследване трасето на евентуален бъдещ енергиен проект. Подводният обект е локализиран от ентусиастите от сдружението Friends & Diving с председател Стоян Стоянов, които сами финансират спусканията си под вода. Те първи по торпедния апарат и оръдието установяват, че пред очите им е военен кораб. Опирайки се на техни данни, музеят се обръща към ВМС за по-нататъшно професионално изследване на интересния за историята обект. След санкция от МО, началникът на ВМС възлага експедицията на Дивизиона за подводни операции с командир капитан I ранг Камен Кукуров. Тя има две фази – на 18 и 19 август с участието на водолазен катер с командир офицерски кандидат Здравко Костов и от 8 до 10 септември с участието на спасителния кораб „Протео” с командир капитан-лейтенант Милен Манолов.

При неблагоприятни хидрометеорологични условия и ниска видимост спусканията на водолазите от ВМС (с апаратура „Кирби Морган”) и гражданското сдружение, извадили от дъното множество артефакти, позволяват на историците категорично да заключат, че изследваният обект е руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му на българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив. Корабът е пречупен на две части, като обстойно е обследвана кърмовата част, а в предпоследния ден е открита и огледана и носовата част. За да бъде демонтирано оръдието водолазите успяват да развият всички 31(без една) гайки, които го закрепват на палубата. Налага си и подводно рязане. На повърхността са извадени още илюминатор, корабен часовник, радиоапаратура, гилза от 75-милиметров снаряд, навигационна светлина, торпеден прицел, оптически уреди и табела на производителя (свалена от оръдието).

Експедицията доказва хипотези и теоретични разработки от преди 15 години, съчетава различни изследователки методи, както и усилията на различни институции и ликвидира едно от белите петна от морската ни история. Нейни труженици вече дефинират потъването на руския ескадрен миноносец като втора (след торпилирането на турския крайцер „Хамидие” от миноносеца „Дръзки”) българска морска победа по време на Първата световна война.

Контраадмирал Пламен Манушев даде висока оценка за работата на флотските водолази и оповести, че след идентифицирането на кораба предстои да бъде уведомена по дипломатически път руската страна, с която да бъде организирана съвместна церемония по отдаването на почит към паметта на загиналите, а евентуално и последващ втори етап на вече международна експедиция.

Валентин Димитров, снимки на автора (подводни - Friends & Diving)

Вчера по време на съвместна пресконференция на борда на аварийно-спасителния кораб "Протео", беше представен открит във водите край Варна, кораб, за който Maritime.bg писа първи.

Според анализирането на откритите и извадени артефакти, учените заключиха, че това е руският екскадрен мининосец "Лейтенант Пущин". От морското дъна е извадено 75 мм оръдие на потъналия след взриваването му на мина на 25 Февруари 1916г. Съдът лежи пречупен на две.

В пресконференцията взеха участие началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев, директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева и историкът д-р Атанас Панайотов.

Корабът е бил открит по данни на Института по океанология при БАН, а първо свиделство, че обектът е военен кораб са дали водолазите от гражданско сдружение Friend and Diving.

Историкът д-р Атанас Панайотов коментира: "С откриването на руският ескадрен миноносец "Лейтенат Пущин", се доказва на практика втората българска морка победа. Ако приемем, че първата е успешната торпедна атака срещу турският крайцер "Хамидие", то това е втората морска победа осъществена на 25 Февруари 1916 година, по време на Първата световна война".

След идентифицирането на кораба, предстои да бъде уведомена и руската страна, с която ще бъде организира съвместна церемония по отдаване на почит към паметта на загиналите, заяви контраадмирал Пламен Манушев.

СПРАВКА за руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”

Корабът е спуснат на вода през ноември 1904 г. в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26 март 1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пущин”. Лейтенант Пущин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пущин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли.

Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие. При едно от тях, на 25 февруари (нов стил – 9 март) 1916 г. се натъква на българска мина, корпусът му се пречупва на две и потъва. Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. Руският военноморски флаг на едната от двете лодки се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Плаващият след „Лейтенант Пущин” друг руски ескадрен миноносец – „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна.

За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пущин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга. Историци приемат потопяването на „Лейтенант Пущин” като втората българска морска победа след успешната атака на отряда торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие” (8/21 ноември 1912 г.).

„Лейтенант Пущин” е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия, четири 7,62-милиметрови картечници, два торпедни апарата и 18 мини. Две парни машини от по 5500 конски сили му дават възможност да развива скорост от 24 възла. Щатният му екипаж се състои от 4 офицери и 64 подофицери и матроси. (Щаб на ВМС)

Maritime.bg - България