Новини

Водолази искат забрана за вадене на потъналите кораби в Черно море

Предстои 4 плавателни съда да бъдат изкарани на суша и нарязани на скрап

Автор: Александра Петрова
Категория: Област Бургас
Водолази искат забрана за вадене на потъналите кораби в Черно море

Бургаски водолази настояват държавата да отмени наредба, издадена от Министерството на транспорта, според която потънали кораби могат да се вадят от дъното, за да се нарежат за скрап. В тази връзка до министерствата на транспорта, на културата и на екологията, ще бъдат изпратени отворени писма, в които се настоява спорната наредба да бъде спряна, предаде кореспондента на kmeta.bg в Бургас.

Като мотиви водолазите изтъкват, че голяма част от потопените плавателни съдове представляват културно-историческа ценност и могат да се превърнат в туристическа атракция. Освен това оставянето им на дъното ще гарантира в немалка степен биологичното разнообразие на подводния свят.

„Първият риболовен кораб у нас - „Пионер”, беше потопен експериментално на дълбочина 18 м, до о. „Св. Иван”, край Созопол. За период от пет години този плавателен съд се превърна пред очите ни в перфектен изкуствен риф, който обрасна с миди, развиха се гъби и лишеи, някакви коралови форми и в момента той е голямо местообиталище за огромно количество риби. Това е в много ярък контраст с всичко, което е наоколо, защото дъното там прилича на пустиня, няма нищо, а в кораба кипи живот”, коментира пред kmeta.bg Стефан Цинцарски, който е запален гмуркач.

По думите на Любен Дилов – син, който е един от най-известните почитатели на дайвинга у нас, към момента има депозирани 4-5 писма в администрациите на Областните управи в Бургас и Варна за изваждането на потънали плавателни съдове, които да бъдат нарязани.

Един от тях е моторен кораб, който се намира на 33 м дълбочина и също е в близост до о. „Св. Иван”. Плавателният съд е бил потопен през 1921 г., след като се е натъкнал на мина, останала от Първата световна война. Застрашен от нарязване е още моторен кораб „Родина”, потънал на 44 м дълбочина, намиращ се на 3 мили от курортен комплекс „Дюни”, както и още няколко плавателни съда.

„Имало опасения , че потъналите кораби представляват навигационна опасност за плавателните съдове в Черно море, но ми е любопитно колко инциденти са предизвикани от 1921 г. насам. И кой е този съд, който влиза в Бургаския залив с газене 37 м?”, попита риторично Цинцарски.

Целта на водолазите е да се предизвика обществена дискусия по темата, в която да се включат съответните държавни органи и да се въведе регламентация на видовете потънало имущество, като се обозначат онези плавателни съдове, които биха представлявали културно-исторически и туристически интерес.

„В Черно море има съдове, които са още от Средновековието и са в много добър вид, тъй като нашето море е с ниска соленост. Но не смеем да споменем координати, за да не бъдат плячкосани от иманяри. Затова се обръщаме към областните администрации с молба за неформални дейности, докато се оправи наредбата, ваденето на тези кораби да бъде спряно. Осен това според Женевската конвенция всеки съд, който е бил потопен от мини след войната, се счита за военно гробище. Т.е. с подобна дейност ние можем да понесем и военни санкции.”, коментира Любен Дилов-син.

Към инициативата на бургаските водолази са се присъединили техни колеги и любители на дайвинга от Пловдив, Велико Търново, Варна, Пловдив, Шумен и София.

50 години Школа за водолази

shkola_1

shkola_2

http://morskivestnik.com/compass/news/2015/102015/102015_80.html

 

 

IMG_2262

Кликнете върху снимката за да видите всички снимки от събитието !

 

 

ВОДОЛАЗНИЯ СЪСТАВ НА В.Ф. 28580 (ШВ, АСО, УСК 206)

IMG_2478

 

IMG_2475

IMG_2479

Каталог на мълчанието

Книга с историите (и координатите) на 77 потънали кораба по българското черноморско крайбрежие

Илюстрация


На залива закрила, строга и любовна светлина, нарече това парче скала по средата на морето поетът Христо Фотев

 
Пожълтял хартиен плик с карта и книга. В книгата като в корабен дневник е описано кога е пуснат корабът на вода, кой е собственикът и какъв е бил товарът, координатите на крушението, загиналите и спасените моряци, причината за потъването. "Потъналите кораби по българското крайбрежие - Тайни и загадки - 77 кораба" плюс карта е нещо много любопитно, един комплексен продукт, какъвто не е предлаган досега.

Авторът Владимир Живков е събрал на едно място знанието си, както и на свои приятели - бивши и настоящи, за потъналите кораби на западния бряг на Черно море. Не всички, само 77, защото, ако трябва да се опишат всички, е доста трудна мисия, както е написал авторът: "Задачата е грандиозна, защото и българското черноморско крайбрежие се оказа един от големите "капани за кораби" като Goodwin Sands, Sable Island, или Керченския проток, както твърдят великите изследователи на морските катастрофи Лев Скрягин и Clive Cussler."

Трябва да се знае, че да се картотекира и опише дори и едно корабокрушение е трудна мисия. За потъналите кораби се говори под сурдинка, точното място на всяко корабокрушение се предава от уста на уста и само посветени в подводните тайни ги знаят с точност. Местни рибари, закачили някога мрежите си върху останки, рапанджии, видели в сумрака силуета на някоя мачта, или водолази търсачи на антики, ревниво пазят в тайна разкритията си.

Точно това табу се е опитал да разбие Владимир Живков, като е посочил в своята книга координатите на всеки потънал кораб. Но дори и той не е устоял на потайността. Спестил е секундите от местоназначението, което да определи точното място на крушението, където се очаква да бъдат останките, както и координатната система на иначе прекрасната карта, която върви заедно с книгата в пожълтелия плик.

Каталог на мълчанието

 

Фаянсова плочка, обрасла с водорасли, от товара на Сафак.

Увеличаване


Идеята за картата спохожда Владимир Живков, след като си купува подобна в Египет, където е ходил да се гмурка. Намира такава и в Гърция и решава да започне да обозначава на картата на българското Черноморие всеки обект, който е откривал или за който е чувал от приятели и специалисти от музеите във Варна и Каварна.

Така от първите гмуркания на корабното режище на Тюленово, където за пръв път вижда под водата оръдия, муниции и останки от кораби, през изграждането на базата си за водолази в складовете на Каварна, до написването на книгата за Владимир Живков минават повече от 19 години. През това време той събира всякакви данни и старателно ги описва в този каталог. "Нарочно оставих място с готови таблици, за да може всеки читател да попълни празните места, ако открие потънал кораб", обяснява Владимир Живков празните страници на края на книгата си, издадена съвместно с "Морски свят - Морски вестник", Варна, и "Хидролок", София.

Беше много трудно да се напаснат всички илюстрации, символи и знаци, обяснява проблемите по време на работата си и дизайнерът на книгата Мариета Ценова. Това е едно общество, което говори на собствен език и всеки си има своя информационна система. А трябва да се зачете мнението на всеки. Авторът е ползвал повече от 30 източника и 6 консултанти, за да направи книгата и картата, които се допълват с информация, собствени подводни снимки и рисунки за кориците от потъналите "Лейтенант Пущин", кораба KALI TIHI и българската подводница UB I 8.

Каталог на мълчанието

 

Оловна балеринка от товара на потопения от съветска подводница кораб Сафак.

Увеличаване


Повечето описани кораби са от ХХ век. Най-старият обаче е от III в. преди Христа в южния залив край Китен. Той е датиран от раннобронзовата епоха на място, познато в древността като полуостров Урдовиза. Най-скоро потъналият съд е "Карим I", който се сблъска с танкера "Алесандро ДП" на 29 ноемри 2010 г. Особено драматични са потопените от съветски подводници товарни кораби край бреговете на България по време на Втората световна война.

След като влиза във войната, Съветската армия изпраща подводни лодки, които торпилират всичко, що се движи в Черно море, независимо дали е военен кораб или цивилна цел. Така потъва турския кораб "Сафак", който превозвал фаянс, теракотени плочки и един сандък с оловни войничета и балерини. Съветска "Щука 205" го засякла край Царево и атакувала кораба с две торпеда, но не успяла да улучи. Капитанът се измъкнал, хвърлил предвидливо котва в залив южно от Царево и напуснал с екипажа кораба. Руснаците атакували повторно и потопили "Сафак".

Най-трагичната история е на потопения от съветската подводница "Щ 213" моторен кораб "Струма" през 1942 г., регистриран под панамски флаг, който превозвал еврейски бежанци от Кюстенджа за Истанбул. Атакуваният от капитан лейтенант Денежко кораб потъва на 9 мили северно от Босфора. Загиват 767 души, от които 120 деца.

Историите на корабокрушенията, там, където има информация, разбира се, са описани сбито, но достатъчно интересно. "Има доста сълзливи истории, които съм спестил", казва Владимир Живков и дава пример с потъналия край нос Коракя "Жак Фресине", който се разбива в скалите в един мъглив февруарски ден на 1929 г. Легендата, описана тогава в морските вестници, е, че капитанът на кораба две години преди корабокрушението изхвърлил в морето две момчета, които се качили на борда тайно във Варна за Истанбул. Някакъв рибар спасил юношите.

Каталог на мълчанието

 


По времето на корабокрушението едно от момчетата било граничар на вишката на нос Коракя, видял, че корабът ще се блъсне, и надул сирената. Въпреки това "Жак Фресине" се хвърлил върху скалите, а граничарчето лично спасило капитана, който го изхвърлил преди две години в морето, като успяло да прехвърли въже от брега до носа на катастрофиралия кораб.

Спестени са и историите за издирването на кораби, като "Черният принц" например. Водолази знаели за тайнствен потънал кораб с три мачти североизточно от нос Калиакра и дълго време таели надежда, че това е тайнствената фрегата "Черният принц", която потънала по време на Кримската война през 1854 г., пълна със златни лири стерлинги, заплата на армията на Нейно кралско величество. Когато най-накрая се гмурнали през 2004 г., водолазите разбрали, че това не е британската фрегата, а товарният кораб "Кристина" с две мачти и висок димоход, потънал век по-късно - през 1962 г. Все пак светът на въображението се захранва с истински истории.

За потънали кораби, разпилени сред пясъка богатства в сумрака на морското дъно, под сребристата плащеница на слънцето... И с координати за GPS-а. Интересно четиво за любопитни и непораснали момчета.

Тайните на потъналите кораби по българското крайбрежие

 

 

Да запазим потъналите кораби по българското крайбрежие!

Saving The Black Sea Wrecks

vj

Любители на подводни спортове от цялата страна се обединяват против спорни тълкувания на наредба на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, позволяваща ваденето и унищожаването на потънали кораби, без оглед на тяхната историческа или туристическа стойност. С отворено писмо водолазите настояват за повдигане на обществена дискусия по проблема и приемане на промени в наредба № 24 от 5 август 2011 с цел запазване на подводното богатство на България.Към момента въз основа на този акт в Министерството са постъпили искания за вадене на металните остатъци от кораби, някои от които потънали преди 1945 г. и съставляващи важна част от търговската, морската и военна история на държавата.

Водолазите обясняват, че слабата соленост на Черно море позволява отличното запазване на потопените артефакти, много от които все още неизследвани от историци и археолози. Според тях е необходимо да се въведе допълнителна класификация на видовете потънало имущество, за да се отличат тези, които имат историческо, културно и туристическо-развлекателно значение и да се забрани категорично тяхното унищожаване. Любителите на подводни изживявания напомнят, че в световен мащаб дайвинг туризмът набира скорост и е липса на далновидност доброволно да се откажем от него, обявявайки потъналите обекти за непотребни. Дори в България на няколко места има примери за успешно новосъздадени изкуствени рифове, които се радват на огромен интерес от наши и чужди гмуркачи. Не на последно място трябва да се вземе предвид и факта, че останките са се превърнали в обиталище на разнородна подводна флора и фауна и имат екологична стойност.

„Да нарежем историята за старо желязо е безобразие“, смята един от инициаторите на поправката- водолазът Стефан Цинцарски. „Не стига, че останките са обект на кражби по всяко време, а сега има опасност това да започне да се случва с благословията на държавата. Вярваме, че недостатъчно ясната наредба е следствие от непознаване на проблема, а не на безхаберие и сме готови да съдействаме по всякакъв начин спорните точки да бъдат изчистени, а ценностите, които лежат на дъното- съхранени.“

В понеделник в Бургас пристига Любен Дилов- син, запален водолаз и автор на писмото. Той ще се срещне с журналисти, за да даде повече гласност на проблема и да коментира начините, по които може да бъде решен



Стоян Стоянов (Тони) приветства Военноморския музей от името на Сдружението и връчи плакет на директора д-р Мариана Кръстева.


184

 

IMG_1496

 

IMG_1544

 



 

113 Г. От Създаването На Българското Адмиралтейство


admiralteystvo

 

В Щаба на Военноморските сили – Адмиралтейството, се състоя тържествено събрание по случай 113-ата годишнина от създаването му. Събитието бе уважено от кмета на Варна Кирил Йорданов и от районните кметове на черноморската ни столица. Похвално слово за българското Адмиралтейство произнесе капитан ІІ ранг о. р. Атанас Панайотов. Командирът на ВМС контраадмирал Румен Николов поздрави военнослужещите и цивилните служители с празника и изрази увереност, че въпреки съкратения си състав и бюджет, Щабът на ВМС успешно ще изпълни поставените през 2012 г. задачи. Бяха прочетени приветствени адреси от министъра на отбраната Аню Ангелов и от началника на отбраната генерал Симеон Симеонов. Приветствие към участниците в тържеството поднесе и кметът на Варна капитан от резерва Кирил Йорданов.

 

ADMI113

 

Думата бе дадена и на представителите на сдружението Friends & Diving Стоян Стоянов (Тони) и Владимир Живков, които участваха и подпомогнаха подводните експедиции, организирани от Военноморските сили и Военноморския музей, за откриването и идентифицирането на потъналите в наши води руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” и на първата българска подводница УБ-18. Двамата поздравиха военнослужещите от Щаба на ВМС с празника и връчиха благодарствен плакет на контраадмирал Румен Николов за оказаното съдействие при постигането на успеха в тези експедиции. Такъв плакет ще бъде връчен и на заместник-началника на отбраната вицеадмирал Пламен Манушев. Беше прочетена заповед на командира на ВМС за награждаване на военнослужещи и на цивилни служители от Адмиралтейството.

 

ADMIRAL_113

 

Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” капитан І ранг проф. двн Боян Медникаров представи на присъстващите новоизлязлата книга „Военноморските сили на България и Франция в отношенията между двете страни (1878 – 2010 г.)” с автори д-р Мариана Кръстева – директор на Военноморския музей – Варна, капитан ІІІ ранг о. р. д-р Александр Шелдон – Дюпле, вицеадмирал о. р. Франсоа Лафарг и капитан ІІ ранг о. р. д-р Атанас Панайотов. От името на авторския екип д-р Мариана Кръстева благодари за добрите думи и връчи екземпляри от книгата на контраадмирал Румен Николов, комодор Георги Мотев – заместник-командир на ВМС, комодор Митко Петев – командир на Военноморска база Бургас, капитан І ранг Коста Андреев – командир на Военноморска база Варна, капитан от резерва Кирил Йорданов.

 

23039.m250

 

Морският офицер от резерва Васил Дачев също поздрави участниците в тържеството с кратък рецитал от свои стихове и авторски песни. Контраадмирал Румен Николов го поздрави с настъпващата му 80-та годишнина и му връчи приветствен адрес. Тържеството завърши с изпълнения на Представителния духов оркестър на ВМС с диригент капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов. Домакините и гостите на тържеството си направиха снимка за спомен пред официалния вход на Адмиралтейството.

 

История на българското адмиралтейство

 

Началото на Щаба на българския военен флот е поставено на основание Указ № 6 от 1 януари 1899 г. на княз Фердинанд І. В „Положение за устройство на Флота” от 2 март 1900 г. се казва: „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен. Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота… Началникът на щаба на Флота е помощник за началника на Флота във всичко, що се касае до устройството и службата на Флота. Нему непосредствено са подчинени всички чинове от Щаба на Флота… При отсъствие на началника на Флота той го замества по право.”

 

1HITROV-2

 

Първият началник на Щаба на Флота е капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Васил Хитров (1864-1928 г.), който дотогава е началник на Дунавската флотилия. Една от важните задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и на френския морски устав. Той е обявен със Заповед по Военното ведомство № 239 от 1 септември 1906 г. под името „Морски устав 1907 г.” Вторият началник на Щаба на Флота е капитан ІІ ранг Станчо Димитриев, който по-късно – на 1 юли 1908 г., поема и командването на Флота. Според „Положението за устройството и управлението на Флота в мирно време” от 1907 г. Щабът на Флота се състои от: строево отделение, интендантско отделение и техническо отделение.

 

Периодът, през който командващ Флота е френският офицер капитан І ранг Пол Пишон, а началник на Щаба на Флота е капитан ІІ ранг Димитриев, е наситен с много структурни промени. Едновременно с това обаче обществено-политическата атака срещу Флота през 1908 – 1910 г., която се дължи на скандалите около френските доставки, покровителствани от цар Фердинанд и осъществени от капитан І ранг Пишон, довеждат до падането на ранга на длъжността началник-щаб на Флота до лейтенант (дн. капитан-лейтенант). И тук обаче има кадрова сполука: назначен е лейтенант Богдан Ганчев, защитил през зимата на 1909 – 1910 г. пред офицерите от Флота свой план за отбраната на Варненския залив, превел и приспособил учебни пособия от руския флот, в това число и първообраза на „Учебник за моряка” – най-масовата българска военноморска книга. Под негово ръководство Щабът на Флота се разраства и в него служат: началник-щаб, старши адютант, младши адютант, интендант на Флота, началник на интендантството, началник на техническото отделение, инженер-електротехник, инженер-корабостроител, счетоводител, старши лекар и канцеларски персонал. Общо 36 души са в състава на Щаба на Флота, който при обявяването на войната срещу Турция наброява 2185 души.

 

3shtab1-300x180

 

По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) българският военен флот действа срещу многократно по-силен противник на три морета (Черно, Егейско и Мраморно) и на сухопътния фронт. Щабът на Флота въвежда настъпателната тактика при отбраната на крайбрежието, поставя основите на флотското радиоразузнаване, води радиоелектронна война в ефира, осигурява сухопътните войски през пристанищата Дедеагач и Карачели, изпраща флотски команди на фронта, при неимоверно трудни условия устройва минни заграждения пред десантно-достъпните участъци на Черно и на Мраморно море, поставя началото на миночистенето в наши води, въоръжава импровизиран торпедоносец за атака срещу турския броненосец „Тургут рейс”.

 

Резултатите от тези начинания не закъсняват: изведен е от строя турският крайцер „Хамидие” след успешната атака на отряда миноносци под командата на капитан ІІ ранг Димитър Добрев, с устроената минно-артилерийска позиция е прогонен турският крайцер „Меджидие” при опита му да обстрелва Варна, флотски команди дават своя принос за успешния щурм на Одринската крепост.

 

Поуките от неудачите по време на Междусъюзническата война (1913 г.) и наближаващата Първа световна война са основание за промени във Флота, начело на който от 18 януари 1914 г. артилерийският инженер подполковник Константин Кирков, изявен военен педагог и оръжеен специалист. Той налага практиката в различните дейности на Щаба на Флота във Варна да се привличат като експерти опитните командири на Подвижната и Неподвижната отбрана на Черно море, които са му непосредствено подчинени. Започва подготовката за превъоръжаването на Флота. Разпорежда на Щаба на Флота изработването на нова Сигнална книга, с която се слага в ред сигнално-наблюдателната служба по черноморското, егейското и дунавското крайбрежие. Оглавява комисията, която съставя план за доставките на нови бойни средства при усвояването на кредит от 35 млн. лв.

 

2shtab_rezerv-300x173

 

До обявяването на мобилизация от правителството на В. Радославов (11 септември 1915 г.) Щабът на Флота извършва огромна работа по подготовката за действия по време на война. Приет е и „Устав за самостойните бойни действия с миноносците” – колективен труд, който прави чест на българската морска военнотеоретична мисъл. По време на Първата световна война Щабът на Флота решава много по-сложни задачи в сравнение с Балканската война. В състава на ВМС са приети, усвоени и участват в бойни действия подводница, водосамолети, миночистачи, превозими брегови радиостанции, модерни (за времето си) морски мини и противосамолетни оръдия, противоподводни бомби, създава се морска пехота, организира се Морска транспортна служба с мобилизирани кораби. Щабът на Флота ръководи действията на своите формирования на Черно и на Егейско море и на река Дунав. На Черно море координира съвместните действия с ВМС на Германия и Турция, на Дунава – с ВМС на Германия и на Австро-Унгария, на Егейско море – с ВМС на Германия. Щабът на Флота участва чрез свои експерти в различни военно-дипломатически мисии.

 

В хода на войната са постигнати сериозни успехи. На 26 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на българското минно заграждение в района на устието на Камчия и потъва. На 19 и 20 октомври 1916 г. в успешен бой с румънски войски Портовата дружина на Флота прави бойното кръщение на българската морска пехота. На 13 декември 1916 г. със съвместните усилия на 100 мм брегова батарея и на два български и три немски.

 

Всеки празник на Щаба на Флота завършва с празничен концерт на Представителния духов оркестър на ВМС.водосамолета е отблъсната артилерийската атака на руска корабна ударна групировка по Балчик. На 6 февруари 1917 г. моряци от семафорния пост „Лефтера” на Беломорската част свалят неприятелски водосамолет. На 4 май 1917 г. на българско минно заграждение в Егейско море се натъква мобилизираният английски траулер „Лорд Солзбъри” и потъва.

 

Адмиралтейството през този период върши своята работа в много тежки условия и голям дял за постигнатите резултати има началникът на Щаба на Флота. Тази длъжност през 1914 г. се заема от капитан-лейтенант Димитър Альов, а от декември 1917 г. до септември 1919 г. – от капитан-лейтенант Георги Купов.

 

Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор (1919 г.) военният флот на България подлежи на ликвидация. Длъжността на началника на Щаба става непривлекателна. На 16 септември 1919 г. капитан-лейтенант Георги Купов сдава тази длъжност на капитан-лейтенант Сава Стефанов, но той не се задържа много на този пост. На 21 юли 1920 г. капитан-лейтенант Иван Михайлов приема длъжността, но на 18 декември 1920 г. е уволнен от служба и е заменен от лейтенант Васил Игнатов.

 

Всъщност, какво е останало от Щаба на Флота? Решението на Министерския съвет за формирането на флотски полицейски органи на мястото на бойния флот (според изискването на Ньойския договор) е от 24 декември 1920 г., като още на 11 февруари 1920 г. министърът на войната Александър Стамболийски издава заповед, според която се формира Ликвидационен щаб при Флота. Започва борбата за оцеляването на българския военен флот под прикритието на официалните полицейски структури. Известно е кои започват тази борба: капитан І ранг Лазар Драганов – общ началник на Морската и на Дунавската полицейска служба със седалище в София и с щаб, състоящ се от един младши офицер, капитан ІІ ранг Сава Стефанов – началник на Морската полицейска служба, капитан ІІ ранг Димитър Фичев – началник на Морската учебна част, капитан ІІ ранг Борис Стателов – командир на Крайбрежната дружина, капитан-лейтенант Георги Купов – командир на Дунавската полицейска служба.

 

Независимо от постоянната заплаха от санкции от страна на съюзническите ликвидационни органи, нелегалните флотски подразделения извършват важни за страната дейности като прочистването на фарватерите от мини, борбата с контрабандата по водните граници, опазването на морските учебни заведения, усвояването на закупените от Франция шест преследвача на подводници.

 

На 27 декември 1927 г. министърът на войната генерал-лейтенант Иван Вълков издава строго поверителна заповед за организацията на Флота. В нея са възстановени наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. През същата година в първия след войната план за развръщане на Българската армия, Флотът е включен в нейния състав. Още през зимата на 1929 г. Дунавската флотилия под командването на капитан І ранг Иван Михайлов участва в съвместно занятие с 6-а пехотна дивизия. Пет години по-късно е осъществено първото голямо съвместно учение и на Черно море.

 

На практика структурата Щаб на Флота е реабилитирана напълно в мирновременния щат от 1932 г., в който се предвиждат: Командване с Щаб в София, на които се подчиняват Морска бригада с щаб във Варна, Дунавски речен полк с щаб в Русе, Морски учебни заведения с щаб във Варна. По това време Флотът разполага с 84 офицери, 135 подофицери, 188 служители и работници, 605 моряци (матроси) и 484 възпитаници на учебните заведения (общо 1496 души). След преместването на Щаба на Флота във Варна (м. май 1933 г.) Морската бригада се трансформира в Черноморска флотилия, Дунавския речен полк – в Дунавска флотилия.

 

Истински бум в щабната дейност започва по времето, когато начело на Флота застава капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков (1933 – 1935 и 1937 – 1939 г.). На 9 януари 1937 г. министърът на войната генерал-майор Луков разпорежда Флотът на Н.В. да се развърне в Морска дивизия в състав: Щаб на дивизията – Варна; Черноморска флотилия – Варна; Крайбрежна наблюдателна и свързочна дружина – с щаб в Бургас; Дунавска флотилия – щаб в Русе; Морско училище – Созопол; Варненска брегова артилерия; Бургаска брегова артилерия. Щабът на дивизията включва: флаг-капитан (началник-щаб), флаг-офицер (адютант на командира), офицер за свръзка с Щаба на Войската и 4 секции. На 28 май 1937 г. командирът на Черноморската флотилия капитан І ранг Асен Тошев е назначен за началник-щаб на Морската дивизия. По-късно „флаг-капитан на Адмиралтейството” стават последователно капитан-лейтенантите Васил Мишляков и Петър Неделчев.

 

Под ръководството на капитан І ранг Вариклечков Щабът на Флота разработва „План за предстоящата и недовършена работа по Флота на Н.В.”, приключен на 4 декември 1935 г. В документа се настоява: „…името на Щаба на Флота да се запази „Адмиралтейство” като традиционно и характерно за морския род войски”.По въведените още през 1931 г. петгодишни планове за снабдяването на армията Флотът не получава никакви доставки. През 1935 г. в Министерството на войната функционира комисия по военните доставки, на която не се поставят задачи за снабдяването на военния флот с нови бойни средства. Това амбицира Адмиралтейството още през 1932 г. да предприеме действия по издирването и изваждането на потъналата по време на Първата световна война германска подводница UB-45 пред нос Екрене. През 1934 г. тя е открита и започва безпримерната в нашата военноморска история операция по изваждането на пречупения на две части корпус на 260-тонната подводница.Това става факт на 26 февруари 1936 г. Под ръководството на капитан І ранг Сава Иванов Щабът на Флота разработва технически и финансов план за възстановяването на UB-45 като учебно-боен кораб. Консултациите с корабостроителница от Германия потвърждават тази възможност. Проточилата се с години преписка с Министерството на войната приключва без успех през 1938 г.В навечерието и по време на Втората световна война България закупува от Германия 7 торпедни катера, сключва договор за доставката на три 280-тонни подводници от същата държава, който по-късно е анулиран поради отказ от производителя. Важно достижение на Щаба на Флота е изпълнението на корабостроителната програма за попълването на корабния състав с миночистачи собствено производство по проект на капитан І ранг Протаси Пампулов. Първият 18,7-тонен миночистач е спуснат на вода през 1940 г. и в продължение на 7 години Флотът получава от Флотския арсенал във Варна общо 13 такива единици.Отделно в корабостроителницата в Кавала са построени и пуснати в експлоатация четири 23,5-тонни миночистачи за Беломорската флотилия.Щабът на Флота успява да реализира и собствено производство на морски и на речни заградни мини. Мината „Б-38” по проект на капитан-лейтенант Минчо Острев е толкова сполучлива, че е на въоръжение в нашите ВМС и през ХХІ век. От 1940 г. началник на Щаба на Флота става капитан-лейтенант Георги Пецов – ерудиран офицер, защитил докторат в Германия. Капитан І ранг Пецов изпълнява тази длъжност до 25 септември 1944 г., когато поема командването на Морските войски. На негово място е назначен капитан І ранг Кирил Зашев.По време на Втората световна война структурата на управлението на военния ни флот (от 1941 г. – Морски войски) през периода 1941 – 1947 г. остава постоянна. От 21 октомври 1941 г. до 1947 г. Щабът е дислоциран в София. Началникът на Щаба ръководи дейността на четири секции: строево-учебна, оперативно-мобилизационна, разузнавателно-хидрографска и метеорологична; снабдителна, както и на канцеларията, и на адютанта. Извън Щаба е интендантството.Последвалите промени се отнасят най-вече до организационно преструктуриране на Черно море. Там се създава Черноморски флот с Торпедна и Минна флотилия, Специална дружина, гранично-наблюдателни участъци, военни комендантства във Варненското и Бургаското пристанище, ремонтно-техническа работилница. Командирът на Черноморския флот има и свой щаб с домакинство. През 1943 – 1944 г. на пряко подчинение на командира на Морските войски е командирът на новосформираната Охридска морска патрулна група (на Охридското езеро). В командването и Щаба на Морските войски има общо 11 офицери, 29 подофицери, 8 чиновници и 19 моряци. Сред чиновниците има преводач от чужди езици, фотограф, чертожник.В първия етап от участието на Морските войски във Втората световна война се изграждат минно-артилерийски позиции на Черно и на Егейско море като елемент от противодесантната отбрана на крайбрежието, изпълняват се задачи по конвоирането на германските военни превози между румънското пристанище Констанца до Босфора, формира се дружина морска пехота. През втория етап главната задача е миночистенето по Дунава и Черно море (в това число и в румънски води), пилотирането (на море), превеждане зад трал (на реката) на съветските транспортни кораби. Командването и Щабът на Морски войски решават не само сложен комплекс от задачи, но и са изправени пред сериозното предизвикателство на ситуацията в Черно море до септември 1944 г., където България не е воюваща държава срещу СССР, но трябва да влиза във въоръжени сблъсъци със съветските подводници, опериращи в наши териториални води.Мирновременният състав на Морските войски постепенно нараства от 3298 души през 1941 г. на 7989 души през 1944 г. През втория етап на войната движението е в обратна посока и към 1947 г. Морските войски наброяват 3544 души. Тогава в управлението на Морските войски служат общо 129 души: в командването – 3, в Щаба – 33, в тила – 87 и в политическото отделение – 6.След като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния състав на флота, командването на ВМС през 1948 г. във Варна изгражда нови структури. Управлението на ВМС е от 100 души и се състои от командване, отдел брегова артилерия, политотдел, технически отдел, юрисконсулт и Щаб. Щабът се състои от: оперативен отдел, отдел „Бойна подготовка”, организационно-мобилизационен отдел, отдел „Личен състав”, строеви отдел, отдел „Военни пристанища”, отдел „Цензура”, специален свързочен отдел, свързочен отдел, Хидрографска служба, общ отдел.

 

Със заповед на командира на Морските войски от 9 юни 1947 г. командирът на Морска база Варна капитан-лейтенант Стефан Николов е назначен за началник на Щаба на Морските войски. От 19 януари 1948 г. за началник на Щаба на ВМС е назначен капитан І ранг Валентин Паспалеев. След неговото арестуване и скалъпено обвинение в шпионаж мястото му по-късно е заето от капитан І ранг Бранимир Орманов. След 30 август 1950 г., когато контраадмирал Орманов поема командването на ВМС, за началник на Щаба е назначен капитан І ранг Николай Бояджиев.

 

Сградата, в която днес се намира основната част от Щаба на ВМС, е построена през 1935 г. за нуждите на Варненската търговско-индустриална камара. След ликвидирането на камарата през 1948 г. тя е отстъпена за нуждите на Адмиралтейството. За неговите нужди по-късно са преотстъпени и още няколко съседни сгради.

 

През 1950 г. общият личен състав на Флота нараства на 5124 души. Извън състава на двете бази във Варна и Бургас остават много поделения, които преминават на пряко подчинение на управлението на ВМС, което се състои от: командване, Щаб, политотдел, Тил, технически отдел и финансово-счетоводно отделение. От 1953 до 1958 г. началник на Щаба на ВМС е капитан І ранг Руси Божанов. При тази структура на Щаба на ВМС от 23 до 28 август 1954 г. е планирано и организирано първото по рода си след 1944 г. общофлотско учение с участието на бойни кораби, десантно-стоварителни средства и авиация.

 

През 1955 г. има отчетливо разпределение на подчинеността в Управлението на ВМС, което се състои от Щаб, политотдел, отдели и служби, подчинени пряко на командващия, и поделения, складове и работилници, подчинени на Управлението. В Щаба на ВМС влизат оперативен отдел, разузнавателен отдел, отдел „Бойна подготовка”, организационно-мобилизационен отдел, свързочен отдел, отделение VІ (СУВ – скрито управление на войските), секретно отделение, комендантство и домакинска част.

През 1956 г., на 12 август, за първи път Щабът на ВМС организира честването на деня на Флота, а ден преди това тържествено е открита експозицията на Военноморския музей. Година по-късно следва нова реорганизация, с която се премахват понятията „командване” и „щаб”, а се въвежда „Управление на ВМС и подчинени поделения”. Независимо от това, длъжността „началник-щаб” се запазва.

 

През 1959 г. командващият вицеадмирал Орманов и началникът на Щаба капитан І ранг Груд Пожарски, със съдействието на членовете на Военния съвет на ВМС, започват нови промени. Управлението на ВМС се реорганизира в Щаб на ВМФ и МТО (Материално-техническо осигуряване) на ВМФ. През следващите три десетилетия Щабът на ВМФ се ръководи от: капитан І ранг Груд Пожарски (1959 – 1962 г.), капитан І ранг Васил Янакиев (1962 – 1972 г.), контраадмирал Йовчо Георгиев (1972 – 1979 г.), контраадмирал Стефан Дамянов (1979 – 1981 г.), контраадмирал Иван Николов (1981 – 1988 г.), контраадмирал Венцеслав Велков (1988 – 1990 г.). ВМС започват да изпълняват по-мащабни задачи, свързани със съюзническите задължения на България към Обединените въоръжени сили на Варшавския договор.

 

През м. май 1961 г. е проведен съвместен сбор на съюзните флоти на Черно море под ръководството на началника на Щаба на Черноморския флот на СССР на рейд Калиакра. През м. юли 1962 г. е осъществен съвместен рейдови сбор на съюзните флоти на Черно море под ръководството на главнокомандващия ВМФ на СССР отново на рейд Калиакра. Стоварен е тактически морски десант в района на Созополския залив, отработени са видовете отбрани и защити на десантния отряд, нанесени са съвместни удари по съединение надводни бойни кораби от торпедни катери и ударна авиация. През август 1967 г. на учението „Родопи” е стоварен морски и въздушен десант със сили от България, Румъния и СССР. През август 1968 г. ВМС участват в оперативно-тактическото учение на Българската армия „Плиска” под ръководството на началника на ГЩ. Отработва се съдействие на Сухопътните войски на приморския фланг в настъпателна и в отбранителна операция в Босфорско-Дарданелското направление.

 

През август 1971 г. ВМС участват в оперативно-стратегическото учение на БНА „Преслав” и отново отработват съдействие на Сухопътните войски в отбрана и в настъпление на приморското направление. Тиловите органи на ВМС и дивизионите кораби със спомагателно назначение участват в оперативно-тиловото учение „Транзит” през юни 1974 г. ВМФ на НРБ е домакин на съвместното оперативно-тактическо учение със силите на съюзните флоти под ръководството на началника на Щаба на съветския Черноморски флот през април 1977 г.

 

През април 1981 г. командващият ВМФ на НРБ ръководи тактическото учение на противоподводните сили на съюзните флоти на Черно море. В оперативно-стратегическото учение „Щит” през септември 1982 г. силите на ВМФ участват в учебна въздушно-морска десантна операция със стоварването на демонстративен десант в района на Бургаския залив. В оперативно-стратегическото учение „Океан” (преминало под ръководството на главнокомандващия ВМФ на СССР) през юли 1983 г. ВМФ на НРБ си партнира със СО „Воден транспорт” и с СО „Рибно стопанство” по въпроса за привеждането от мирно във военно положение, отзоваване и укриване на гражданските кораби и тяхната защита в световния океан. По-късно това е отработено отново в български териториални води. През периода 1980 – 1987 г. български стражеви кораби и военни транспорти участват в осем обединени ескадри с кораби от Черноморския флот на СССР в Средиземно море, а през 1988 и 1989 г. – в Черно море.

 

Дейността на Щаба на ВМС за времето от 1947 до 1989 г. все още не е достатъчно задълбочено изследвана и анализирана. За ефективността обаче от тази дейност може да се съди и по това, че през посочения период във флота успешно са усвоени и служат два ескадрени миноносеца, два проекта стражеви кораби, три проекта подводници, три проекта брегови ракетни комплекси, два проекта противоподводни вертолети, осем проекта преследвачи на подводници, два проекта бронекатери, голямо разнообразие от миночистачни кораби. Впечатляващо е развитието на ударните сили на флота – торпедни и ракетни катери и корвета (общо от пет проекта), както и на десантните кораби, преоборудвани и като минни заградители. Не са подценени и спомагателните плавателни съдове. Формирани са сили за специални операции и радиоелектронна борба.

 

В преходния период към демократично общество Щабът на ВМС е оглавяван от капитан І ранг (по-късно вицеадмирал) Венцеслав Велков (1988 – 1990 г.), контраадмирал Илия Попов (1990 – 1994 г.) и контраадмирал Константин Богданов (1994 – 2000 г.). През 1990 г. са ликвидирани политорганите, партийните и комсомолските организации. На 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван във ВМС, а Управлението на ВМС се реорганизира в Командване на 1 ноември 1992 г.

 

Започва последователното извеждане от строя на повече от 50 остарели кораби (фрегати, подводници, ракетни катери, миночистачи, спомагателни плавателни съдове). През 1994 г. Щабът на ВМС разработва, а през 1996 г. – актуализира Национална корабостроителна програма за обновление на ВМС, която, многократно прекроявана, все още очаква своята реализация.

 

През 1996 г., при обявяването на структурата Главен щаб на ВМС, има преразпределение на отделните негови звена. От 1 септември 1997 г. Главният щаб на ВМС има ръководство, три управления и три самостоятелни отдела. През 1999 г. е отбелязана 100-годишнината от създаването на Щаба на Флота във Варна. До юбилея се извършва огромна по мащабите си дейност за определянето на военния флот като първопроходец в евроатлантическата интеграция на България, като активен участник при създаването и активациите на оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море „Блексийфор”.

 

7shtab110-300x197

 

Изследователите тепърва ще анализират развитието на българските ВМС през ХХІ век, но още от сега може да се каже, че това е един труден период на трансформации, свързан с решаването на важни задачи в интерес на националната ни сигурност и съюзническите ни ангажименти към НАТО. Всички процеси протичат в условията на остър бюджетен дефицит, в нелеки условия за мотивация на кадрите. И въпреки това Адмиралтейството продължава да бъде не само изпълнител на указанията на по-старшите инстанции, но и генератор на идеи, с помощта на които ВМС продължават по фарватера на промените.

 

Източник: MGziN.bg

 



 

 

Писмото на F&D към институциите във връзка със спускането под вода в България

 

Писмо от МТИТС

 

Писмо отговор към МТИТС


logo_small_new

 



 

Военните ще вадят първата българска подводница от 35 м дълбочина

 

 

Първата българска подводница ще бъде извадена от дъното на Черно море и ще бъде превърната в музеен експонат.Решението е на военноморските сили и идва, след като бяха намерени неоспорими доказателства, че откритата край Варна подводница е нашият "Подводник 18", участвал в бойните действия през Първата световна война.Краят на Първата световна война. България е сред победените. Губим правото на собствен подводен флот. Франция е новият собственик на нашата подводница. Документи от следвоенните години сочат, че UB-18 е откарана до пристанище Бизерта в Тунис и е нарязана за скрап.Годината е 2010-та. Водолазите от варненското сдружение "Блек сии дайв Одесос" опровергават историята. Първоначално историците решават, че открития обект е дълго търсената руска подводница S-34.Проучванията продължават. Подводницата лежи на 35 метра дълбочина, разделена на две части. Водолазите я освобождават от рибарските мрежи и я почистват. По снимки и стари чертежи се доближават до истината.Развръзката идва, когато водолазите откриват надписа на винта - на него ясно се вижда моделът, дата на производство и заводът, който я е произвел.От типа UB има произведени 80 подводници. Всички те са или потопени, или нарязани за скрап. Затова военните са решили да извадят българския "Подводник 18" на сушата, въпреки че 90 години морето се е грижило за нея.

 

Източник: Нова ТВ



 

Мистерията на първата българска подводница

Image_1043203_5

Къде се намира и какво се е случило с първата българска подводница? Тази стара мистерия е напът да бъде разгадана окончателно след експедиция в Черно море южно от Варна миналия месец.

Лодката "Подводник-18" изчезва сякаш безследно след Първата световна война и доскоро за съдбата й имаше само откъслечни спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и догадки.

Страниците от военноморската ни история по този въпрос са почти празни, особено след като руснаците отнасят българските архиви в Москва след 9 септември 1944 г.

"Подводник-18" защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война, но по силата на Ньойския договор е конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис.

90 години по-късно за голяма изненада на всички се оказва, че лодката през цялото време си е била у нас.

Въпреки Ньойския договор и вероломството на френските окупационни сили "Подводник-18" остава завинаги на българска територия.

Преди месец екип водолази на Военноморските сили (ВМС) и двама души от клуба за подводно гмуркане Friends and diving откриват и документират категорични доказателства за нахождението на първата ни подводна лодка, спускайки се на около 30 метра под вода южно от Варна.

"Локацията на обекта не е труднодостъпна и отдавна имаше сведения за него. Смяташе се обаче, че това е някоя от немските подводници, потънали у нас", разказа участник в експедицията.

Екипът, слязъл на дъното, открива наистина подводница немско производство. При огледа върху едно място на корпуса е намерена заводска марка и надпис: Fried. Krupp Aktiengesellschaft Germaniawerft, U.B. 1-8, заводски номер и датата на производство на един от детайлаите - 6 април 1915 г.

Тези данни са неопровержимо доказателство, че това е немската подводница клас UB 1-8, която през 1916 г. е вписана в състава на българския флот като първата подводна лодка в нашата история, останала под наименованието "Подводник-18"

Тя е командвана изцяло от български войници и офицери и има над 30 похода.

С нея по време на войната морските ни сили отбраняват черноморското крайбрежие заедно с още четири германски подводници.

Експерти от Военноморския музей във Варна обясняват, че по време на Първата световна война заводът в Кил, произвел този плавателен съд, е дал на кайзеровия флот повече от 80 такива.

Ако бъде извадена на сушата и реставрирана това ще е единствената музейна подводница от този тип в света.

Точно такава е идеята на началника на ВМС контраадмирал Пламен Манушев. Според него трябва да се създаде инициативен комитет за вдигането на подводницата и превръщането й във военен паметник музей.

Това е най-добрият начин да бъде отдадена почит към достойните дела на българските моряци и загиналите в тази война, смятат от ВМС.

Неоспоримата новина от експедицията на военните и техния кораб "Протеус" миналия месец е, че първата българска подводница е край Варна. Оттук нататък обаче предстои да бъде разнищена още една мистерия.

Защо “Подводник-18” е останал у нас. И как е настъпила гибелта му. Засега има само една версия и тя е разказана преди време пред "Морски вестник" от инж. Антон Беджев - един от пионерите на подводния спорт и създател на първата Подводна инженерна група в България.

Според него през 1919 г. французите вземат подводницата и торпедоносеца "Летящи" и тръгват по море за Франция. Корабът плава напред, а подводницата след него в килватер.

Българският механик на “Подводник-18” обаче замисля кървав план.

Като български патриот той е против отнемането на единствената ни подводна лодка и решава да я унищожи, вместо да я остави в ръцете на френските окупационни сили.

Как точно го е направил обаче, също е спорно. Версия номер едно твърди, че е насочил лодката към минни заграждения, за които знаел от времето на военната си служба. Възможен е и другият вариант - да е заложил предварително взрив в машинното отделение.

Ако въобще историята с механика е вярна, то и в двата случая става въпрос за планирано самоубийство. За съжаление този механик завинаги ще остане анонимен. Както и снимката на подводничаря, с която сайтът "Изгубената България" разполага.

Фотографията със сигурност е на член от екипажа на "Подводник-18", но дали това не е въпросният механик камикадзе, или някой друг от колегите му засега остава загадка.

Инж. Бежев разказва историята за самоубийственият атентат още преди да открият "Подводник-18" и твърди, че я научил от началниците си, докато бил курсант във Военноморското училище през 1944 и 1945 г.

Точно в този период и всички документи са изнесени в Москва, затова единствените свидетелства са разкази на ветерани.

Архивите за "Подводник-18" вероятно са били интересни за руската страна, защото нашата лодка обстрелва основно руските ескадри по време на Първата световна война.

Командващият Руския имперски флот адмирал Колчак използва именно срещу нас първия в света подводен минен заградител "Краб" - специално конструиран за блокиране на подводниците на противника в собствените му флотски бази.

От тези минни заграждения потъват миноносецът "Шумни" и влекачът "Варна".

През цялата си бойна история обаче "Подводник-18" има невероятен късмет и оцелява невредима до края на войната.

Командвана от лейтенант Никола Тодоров и мичман I ранг Иван Вариклечков, лодката е въоръжена с два 450-милиметрови торпедни апарата с 4 торпеда, 38-милиметрово оръдие и картечница.

Подводницата отбранява българското крайбрежие, като атакува вражеските съдове и прикрива десния фланг на освобождаващата Добруджа Трета българска армия.

Заради унищожителните атаки на руските кораби, бомбардиращи Варна и други важни градове, българското Министерство на войната спешно решава да закупи 2 подводници. Така на 25 май 1916 г. върху германската UB 1-8 е издигнат българският трикольор. Втората подводница, за която са отпуснати пари - UB 1-7, потъва преждевременно. По-късно в Германия са поръчани още четири подводници, но обратът на войната и последвалите събития са такива, че България никога не се сдобива с такава военна мощ под вода.

Според историческите справки от онази епоха още през есента на 1915 г. Германия вече е прехвърлила в Черно море 6 подводници от състава на Средиземноморската си флотилия.

Вероятно става дума за една от тези немски подводници. Това решават шефовете във ВМС, когато през лятото на 1977 г. един леководолаз съобщава, че е намерил потънала подводна лодка в северната част на рифа преди Черни нос.

Подалият сигнала леководолаз е инж. Ангелин Георгиев. По-късно той разказва на морския изследовател д-р Траян Траянов подробности от няколкодневното изследване. Техниката през 1977 г. или по-скоро липсата й е основната причина тогавашната експедиция да завърши без успех.

Повече от три десетилетия са нужни, за да се появи нова възможност за изследователите, този път придружена от нужната висококачествена техника.

Когато слиза на дъното заедно с водолазите на флота, запаленият подводен изследовател Владимир Живков от клуба за гмуркане Friends and diving, прави снимки от всички възможни страни на подводницата.

Заради мътната вода корпусът й няма как да бъде обхванат изцяло в кадър. Затова Живков заснема отблизо различни детайли и после прави точна графика на "Подводник-18", върху която налага хванатите отблизо детайли.

Докато я обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в тялото на подводницата засега е невъзможно, но от флота са категорични, че след важното откритие изследванията на този обект ще продължат и в бъдеще.

Минало незабравимо

“Подводник-18” е зачислена в списъците на Българския военноморски флот на 25.05.1916 г. По време на Първата световна война успешно защитава черноморското крайбрежие. Действа северно от нос Шабла, откъдето прави опити да атакува руските кораби обстрелващи Варна. Маршрутите на подводната лодка са на север към Калиакра, Мангалия и Кюстенджа, а на юг до Созопол.

На 6 септември 1916 г. “Подводник-18” успява да се промъкне през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане българската подводница се разминава без инцидент и като по чудо с две руски подводни лодки.

На 10.09.1916 г., след като атакува руски ескадрен миноносец, в отговор е обстрелвана от катерите, които го ескортират. Шансът отново помага на българските подводничари и те успяват да се измъкнат невредими.

До края на годината подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза без никакви повреди балогодарение на своя късмет.

На 13 декември 1916 г. появяването на “Подводник-18” принуждава руските кораби, обстрелващи българското крайбрежие, да се оттеглят и така започналата бомбардировка над Балчик е прекратена.

След войната по силата на Ньойския договор на България е забранено да строи и притежава подводници. През февруари 1918 г. “Подводник-18” е предадена на френските окупационни власти, които я интернират в Истанбул. Съгласно някои документи през 1921 г. тя е нарязана за скрап във военноморската база в Бизерта, Тунис, но според друга версия е взривена нарочно от българин. Предполага се, че това се е случило през 1919 г., когато окупационният френски корпус отвежда подводната лодка и торпедоносеца "Летящи". На борда на подводницата е взет български механик. Той обаче е против изземването и затова замисля да взриви лодката още преди да е излязла от български води.

Източник: 24 часа

Автор: Георги Милков

Снимка: "Изгубената България"



FRIENDS & DIVING ОТКРИХА ПОТОПЕН НЕМСКИДЕСАНТЕН КОРАБ

IMG_0580

Водолазите Стоян Стоянов (Тони) и Владимир Живков от гражданското сдружение FRIENDS & DIVING откриха потънал по време на Втората световна война немски десантен кораб южно от Галата. Това съобщиха журналистите Бистра Варнева и Деян Овчаров от РТВЦ-Варна в репортаж снощи в предаването „По света и у нас” на БНТ. За находката веднага са уведомени Морската администрация и Военноморските сили.Владимир Живков и Тони Стоянов попадат на кораба преди дни, при спускане на дълбочина около 20 метра. Обраслият с миди и водорасли корпус е широк 6 метра и половина и е дълъг около 47 метра. Пред БНТ водолазите изразиха своите притеснения, че подводният обект може да бъде ограбен. Статутът на тези обекти не е ясен и това дава почва да се спекулира с тях с цел да започнат да ги режат за старо желязо. Пред „Морски вестник” те изрично подчертаха, че трите гребни винта на кораба са железни, а не от цветен метал, което ги кара да вярват, че подводните иманяри няма да се втурнат да ги режат.А иначе потъналият кораб е интересен за гмуркачите и може да се превърне в истински подводен музей - той е обърнат с дъното си нагоре. Вероятно при самопотопяването му постъпващата задбордна вода е била в повече от страната на единия борд, което е предизвикало преобръщането му преди да стигне до морското дъно. Важна е информацията, че останките от десантния кораб се намират в района на лятната котвена стоянка срещу нос Галата и представлява реална опасност за корабоплаването. И тъй като става въпрос за военен кораб, потопен по време на война, не е изключена възможността на борда му да има боеприпаси, което изисква много внимателно обследване на обекта, преди той да стане достъпен за гмуркачите. И разбира се, спусканията до него задължително трябва да се осигуряват от инструктор-водолаз, за да не се изкуши някой начинаещ да се опита да влезе например в единия от отворените люкове за десантчици...Повече за открития подводен обект и за вероятността този кораб да е бил произведен в България очаквайте в утрешните новини на „Морски вестник”.

Източник: МОРСКИ ВЕСТНИК

Снимка: МОРСКИ ВЕСТНИК



Мародери предават за скрап потъналите кораби край Камен бряг

Мародери разграбват останките на потъналите кораби край Камен бряг и Тюленово. Водолази се спускат с ножовки и оглозгват до шушка всичко метално и вадят с парашути котви, греди, вериги – всичко, което става да се върне на пунктовете за старо желязо, разказва водолазът Владимир Живков от организацията Friends and diving пред Десислава Димитрова от в-к Народно Дело. Friends and diving бяха първите, които откриха и заснеха през миналата година руския кораб „Лейтенант Пушчин”. Останките в този район са на малка дълбочина, разбити от вълните, което още повече улеснява вандалите.

Ograbvane-potanali-korabi

По думите на Живков по този начин се застрашава екологията в района. Освен това тези останки биха служили идеално на начинаещите водолази. Те се намират на малка дълбочина, до 7 метра, което не изисква по-специална подготовка, за да се разгледат. На това ниво могат да бъдат разглеждани дори и от гмуркачи с въоръжение само с шнорхел и маска, твърдят експертите. Някои от водолазите се притесняват да влизат в цели кораби и предпочитат да правят оглед именно на подобни останки, които са на фрагменти. Мястото е идеално за подводни турове, твърди Живков, защото освен развалини от кораби то съчетава и хубава атмосфера с много подводни скали и пещери.За съжаление у нас това вместо да се оползотворява и носи печалби както на туроператорските фирми, така и на държавата, е оставено на произвола на съдбата. Владимир Живков направи паралел с политиката в останалите морски държави, където останките се експлоатират доста умело за туристически цели. По думите му едноседмично гмуркане край някой от потъналите кораби в Египет не може да ти излезе по-малко от 1000-1500 евро. Около кораба се събират 7-8 лодки с по 15 души на борда. В Малта например властите са решили до толкова да стимулират развитието на този вид туризъм, че не само не се разрешава ваденето на подводни останки, ами и допълнително се потапят неизползваеми кораби, коментира още водолазът.

Няма нито един глобен!

В момента съгласно Кодекса на търговското корабоплаване изваждането на потънало имущество може да се раздели на 3 варианта, отбеляза шефът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – Варна, кап. Валентин Енчев. При първия, когато имуществото е потънало преди не повече от година, собственикът има правото да заяви, че иска да си го прибере от дъното. В случая, когато то е заплаха за околната среда, ИАМА има задължена да го извади, независимо дали собственикът му е уточнен, или не. В последния обаче, когато останките са потънали преди много години и при тях няма претенции за собственост, и всеки, който им посегне без необходимите разрешения, подлежи на санкции. Изваждането на подобни останки става единствено след разрешение от областния управител, а ИАМА съгласува технологичен план на операцията във връзка с опазването на околната среда.И към ден-днешен в ИАМА няма написан нито един акт на мародери. Средно веднъж на две седмици във ведомството се получавали сигнали за набези над останки от потънали кораби, всички обаче били само устни, и то доста след като цялата акция е приключила. Наблюденията на Енчев са, че с подобна дейност се занимават предимно роми. Те обаче не можели да си попълнят необходимата документация и затова действали без разрешения.

Легализират разграбването на подводните атракции

Изпълнителна агенция „Морска администрация” е на път да легализира разчистването на българското крайбрежие от атракциите за водолазите. Ведомството е предложило наредба за изваждане на потънало имущество, която регламентира именно останките от кораби. Целта на нормативния акт е да попълним една дупка в законодателството, коментира шефът на ИАМА Сергей Църнаклийски. По думите му по родното крайбрежие има много потънали плавателни съдове, за които никой няма претенции и които пречат на корабоплаването. Обикновено за разчистването им пари се дават от държавата. Тепърва ще се даде възможност на частните предприемачи, ако все пак си харесат нещо потънало в морето, легално да си го извадят. Това ще важи за онези кораби, за които Институтът по подводна археология даде становище, че те нямат археологическа стойност, поясни Църнаклийси. Освен това мераклията да си има стар потънал кораб ще трябва да гарантира, че ще финансира изцяло за своя сметка операцията и тя няма да застраши по никакъв начин екологичното равновесие в района.Намерението на администрацията не беше посрещнато много радушно от водолазите. Според тях повече позитиви за държавата би донесло стимулирането на дайвинг туризма, отколкото елиминирането на естествените места за развитието му. „Всичко, което не пречи на корабоплаването и е на дъното на морето, е интересно и забавно за разглеждане”, отбеляза Живков.

Предлагат подялба на районите между клубовете

Вместо да се остават на произвола на съдбата, потъналите кораби да се разделят по райони между дайвинг клубовете в България. Така всеки ще има отговорност за определени останки и ще полага грижа за стопанисването им и опазването им от мародерски набези, предложи Живков. По този начин атракциите ще се запазят непокътнати, а и ще се осъществява много по-голям контрол върху случващото се в морето. Сега освен експедициите за скрап голям проблем за водолазите са и траловете. Използването им към момента е незаконно, макар напоследък да се чуват апели дори и от океанолози за легализирането им. Един трал обаче след себе си освен опустошена флора и фауна оставя и поврежда и евентуалните останки по дъното, които могат дори и да са с археологическа стойност.

Източник: http://kamenbryag.info

 



 

Иманярите слязоха под водата

Част от иманярите изоставиха пещерите и могилите и се пренесоха под водата.При добро време през летните месеци групи от по 5-6 човека влизат с лодки, замаскирани като рибарски, пускат котва и се гмуркат с акваланги, за да търсят съкровища от потънали кораби. Най-привлекателно място е нос Калиакра, където морското дъно е скрило около 93 плавателни съда.„Влизат на места до 20 метра дълбочина Предметите, които основно намират, са оръдия, амфори и котви”, съобщи пред „Монитор” началникът на сектор „Трафик на културно-исторически ценности” в ГДБОП главен инспектор Володя Велков.Според разследващите намерените ценности не отиват в музеите, а красят кръчмите или вилите на мастити бизнесмени по Черноморието. Малка част се продават в аукционите в Западна Европа.Преимуществото при търсенето под вода е, че не е необходимо да се купува или наема изключително скъпата техника, използвана при изучаването на могили.„Мощните банди разполагат със скенери за около 50 000 долара, с които претърсват района, преди да започнат да обръщат земята. При подводните иманярски набези е нужен единствено апарат за дишане и костюм. Те дори металотърсачи не използват”, обясниха запознати.Една от легендите, която привлича като магнит иманярите през лятото, е, че между Калиакра и Шабла е прочутият кораб “Черният принц”, собственост на британската кралица, натоварен със заплатите на войниците, участвали в Кримската война. Освен това районът около нос Калиакра не е избран случайно, тъй като в ранните векове там се намирали антични градове, между които вървяла оживена търговия по море.Преди 2 г. след една подводна експедиция бе открит двумачтов дървен ветроход, който също бе цел номер едно за иманярите. Поради тази причина само трима души знаеха координатите на ветрохода, който бе датиран към ХVIII ­ ХIХ от директорката на Военноморския музей във Варна д-р Мариана Кръстева. Датировката обаче накара набързо любителите на подводните спускания да предположат, че находката е част от някогашната флотилия на Британия, Франция и Сардинското царство, кръстосвала Черно море по време на Кримската война.

Източник: http://varna.dir.bg/news.php?id=9432965



Морето на север от Варна крие богата историческа колекция

Морските дълбини на север от Варна крият останките на десетки потънали кораби от различни епохи. Историята, скрита под водата, постоянно привлича туристи и търсачи на метали.

Източник: НоваТВ

Откриха край нос Галата потънала германска баржа

Водолази откриха край нос Галата потънала германска баржа. Плавателният
съд е от времето на Втората световна война и е бил потопен през август
1944 г. от отстъпващия германски флот. За находката веднага са уведомени
Морската администрация и Военноморските сили.
barja BDB_C
Водолазите Владимир Живков и Тони Стоянов попаднали на баржата преди дни, при спускане на дълбочина около 20 метра. Обраслият с миди и водорасли корпус е широк 6 метра и половина и е дълъг около 47 метра.

IMG_01402

Източник: БНТ

Повече информация:

 

 

Могат да забранят гмуркането в Черно море

Гмуркането в Черно море може да се окаже забранено на практика заради нови бюрократични изисквания, сигнализираха водолазните клубове. Промени в нормативната уредба предвиждат още забрана за гмуркане при потънали военни кораби и археологически обекти.

На пристанището в Созопол посрещаме група водолази, които се връщат от разходка до потъналите кораби в района. С тях е инструкторът Симеон Гатев. Вече 12 години той запознава водолази от цял свят с богатствата на нашите води.

Инструкторът и колегите му са притеснени, че с промените в нормативната база потъналите военни кораби и археологически обекти стават забранена територия. Срещаме се с един от авторите на поправките - подводният археолог Христина Ангелова. Тя е категорична, че промени в реда трябва да има.

Източник: Нова ТВ

 

Възпоменателна церемония за "Лейтенант Пушчин"

Два военни кораба от Военноморските сили на Русия и България участваха във възпоменателната церемония в морето южно от Варна. Там през 1916 г. е потънал при сблъсък с българска мина руският ексадрен миноносец "Лейтенант Пушчин". Останките на кораба бяха открити от подводна експедиция миналата година.

Православни свещеници на борда на двата кораба отслужиха панихида в памет на загиналите 75 моряци. След военните почести на мястото на гибелта на кораба бяха хвърлени венци.

Източник: БНТ

Източник: www.1tv.ru

Подводни снимки - Владимир Живков



 

БОЛГАРИЯ-РОССИЯ-ВОДОЛАЗЫ-КИНОФЕСТИВАЛЬ

В Болгарии прошел первый фестиваль снятых под водой фильмов, один из
которых рассказывает о поиске русского эскадренного миноносца
"Лейтенант Пущин"
В рубрику "Культура"
СОФИЯ, 21 февраля. /Корр.ИТАР-ТАСС Игорь Ленкин/. В Болгарии прошел
первый фестиваль снятых под водой фильмов. На нем было представлено 30
работ мастеров подводного кино, в том числе победителей различных
международных конкурсов. Наибольший интерес вызвала лента болгарского
автора Владо Живкова, посвященная экспедиции по поиску русского
эскадренного миноносца "Лейтенант Пущин".
Летом 2010 года представители болгарских Военно-морских сил,
Военно-морского музея, Института океанологии и водолазного клуба
"Друзья и дайвинг" обнаружили в Черном море эскадренный миноносец
российского флота "Лейтенант Пущин". Он затонул 9 марта 1916 года при
проведении разведывательной операции в районе Варны. По
предварительным данным, эсминец подорвался на мине заграждения,
переломился пополам и затонул. Первая информация о нахождении в
болгарских территориальных водах на глубине 32 метров неизвестного
боевого корабля времен первой мировой войны поступила из клуба "Друзья
и дайвинг" в августе 2010 года. Именно тогда водолазы-любители провели
первичный осмотр и подняли на поверхность останки бортовой
радиостанции, часы и некоторые другие мелкие предметы, на которых были
обнаружены надписи на русском языке. Однако тайна погибшего судна
оставалась нераскрытой, пока объединенная группа исследователей не
достала со дна корабельное орудие, что и позволило точно
идентифицировать корабль как эскадренный миноносец Черноморского флота
"Лейтенант Пущин".
"Мы совершили несколько десятков погружений, сначала - как к
неизвестному судну, возможно рыболовному сейнеру, но по мере того, как
мы расчищали донные наслоения, стало понятно, что это миноносец. А
потом, когда мы обнаружили орудие, начали чистить борт и букву за
буквой возвратили ему имя - "Лейтенант Пущин", - эмоционально
вспоминал Живков в беседе с корр.ИТАР-ТАСС.
Автор фильма рассказал, что со дна было поднято и передано на
реставрацию в Военно-морской музей Варны орудие эсминца. А место
гибели корабля, штатный экипаж которого составлял 72 человека,
решением командующего Военно-морских сил Болгарии было объявлено
закрытым для подводных исследований и якорных стоянок, чтобы не
беспокоить покой погибших моряков.
Живков выразил надежду на то, что в нынешнем году здесь пройдут
памятные мероприятия с участием официальных представителей Российской
Федерации, которым предстоит окончательно решить судьбу погибшего
корабля.
Этот фестиваль был организован Европейской ассоциацией подводного кино
и прошел под лозунгом сохранения подводной окружающей среды и
культурного наследия. --0--юи/пх


С уважением, Игорь Ленкин

 



Създателите на филма ви канят на коктейл и прожекция

София, ул. "Г.С. Раковски" № 100 - Чешки Център - 11.11.2009   -    Начало 18:00



Сценарий: Георги Милков
Подводни снимки : Стефан Тодоров, Владимир Живков
Продуцент: Владимир Живков
Съвместна продукция : ХИДРОЛОК  и Травъл ТВ

Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал кораб има поне една неразгадана мистерия. Затова всяко корабокрушение рано или късно се превръща в легенда. Ако някои от загадките на миналото имат отговори, те със сигурност се намират на морското дъно, но траловете и ловците на метали заличават и разбъркват следите на времето. Много амфори са изпочупени на парчета. Останки от дървени кораби са разпилени по дъното. Интересни артефакти изчезват безследно…
Като отломки от подводната история, те са само безмълвни предмети, но почистени и реставрирани, могат да бъдат ценни, ако се обясни тяхното предназначение и се свържат с кораба, екипажа и трагедията, която ги е сполетяла. Унищожаването на останките от корабокрушенията обрича на вечна забрава потъналите кораби и съдбата на техните екипажи.



Първи международен фестивал за подводни филми се откри в София.

IMG_5101

В него участва и филмът на документалиста Стефан Тодоров, посветен на световния рекордьор Иван Железаров, за престой под вода 50 часа.

Международният фестивал за подводни филми (International Underwater Films Festival – IUFF) се организира за първи път в България от Екофест, с подкрепата и на Европейската асоциация за подводно снимане – EUIFA (European Underwater Images Films Association).

Съорганизатор на това неповторимо пътешествие в света на подводното кино е А.Р.И.З.7 (Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите).

В селекцията на фестивала участват ленти, както от Европа, така и целия свят . Участват 34 филма от Белгия, Великобритания, Испания, Италия, Сърбия, Унгария, Франция, Холандия и България.

Във фоайето бяха разположени и три изложби на подводните фотографи –Любомир Клисуров, Иван Бакърджиев, и Михаил Заимов.

Целта  на организаторите на фестивала е опазването на подводната среда на всички водни басейни в България, както и запознаване и приобщаване на повече хора към екологичните проблеми.

На официалното откриване гостите и зрителите се насладиха на вкусните изкушения, приготвени от Шеф Пеньо Иванов, А.Р.И.З. -7 и „Рай кетъринг“ с продукти предоставени от спонсорите на събитието – Млечни продукти -„Родопея- Белев” ЕООД.

Гостите имаха удоволствието да опитат вкусните банички на хлебозавод -„Елиаз”, както и бялото и червено вино на Винарска изба „Памидово”.

За първи път в България се събраха на едно място много любители и професионалисти в областта на подводната дейност.

В първия ден гостите на фестивала имаха възможност до видят 21 филма, два от които на българските автори – Стефан Тодоров и Владимир Живков.

Залата се оказа малка за желаещите да се насладят на подводните красоти, аплодисментите след всяка прожекция са доказателство за качеството на подбраните филми.

За втория ден останаха едва 16 200 секунди уникални кадри от подводния свят на мълчанието.

С филма на Тихомир Рачев – „Свободен” беше закрит ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОДВОДНИ ФИЛМИ 2011г.

 

Източник: http://dobrinite-news.com/41776.html



 Експедиция до тайните на изчезналата подводница

Image_149451_5

"Последните минути от живота на тези хора са били ужасяващи. Минното въже се е намотало на гребния винт на подводницата и е започнало да стърже по корпуса. Долу под водата е много тихо и екипажът вътре е чувал този грозен, режещ звук от триенето на стоманеното въже. Можем само да си представим ужаса в очите на тези момчета, защото всички са знаели какво означава това... че след малко ще умрат. И наистина, никой не се е спасил."

Михаил Заимов говори бавно и сякаш не просто разказва, а като че ли прожектира филм с много реалистична възстановка за трагичната история на потъналата през 1942 г. край Шабла съветска подводница.

Той е част от нашия екип в съвместната българо-руска експедиция до дъното на Черно море, където на 60 метра дълбочина от седем десетилетия лежи опасана в тиня, миди и планктон съветската подводница Л-24. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен ковчег са останките на 57 души и това, което изследователите продължават да наричат голямата тайна на изчезналата подводница.

Имало ли е на борда български шпиони, вербувани от Коминтерна за подривна дейност на територията на България? Чие е било минното заграждение, предизвикало смъртта на подводницата. Дали Л-24 не е загубила ориентация и не се е натъкнала на собствените си котвени мини? За да разбулят мистерията и да дадат отговори на въпроси, на които никой от края на Втората световна война до наши дни не знае отговора, група от четирима българи и седем руснаци цяла седмица се гмуркаха до лобното място на Л-24. Всеки ден, излизайки на повърхността с нова част от пъзела на историята. Ден преди да завърши експедицията, водолазите направиха нещо, което никой не беше дръзвал да стори досега - отвориха вратата към света на мъртвите...

"Интересното е, че в един и същи район срещу Шабла, което по време на войната за руските военни е било закодирано като Позиция 50, са намерили гибелта си по един и същи начин две съветски подводници. Първо е дошла "Щука-210", на която слизахме по-миналата година. След като не се е завърнала в базата, са пратили Л-24 на същото място, от където тя също не се е завърнала. Позиция 50 се е оказала голям проблем за руснаците и те са започнали да се питат какво става на това място", обяснява Михаил Заимов. Той е един от най-запалените гмуркачи и изследователи на морските дълбини у нас.

Останалите българи в експедицията са Росен Желязков от Black Sea Technical Diving (BSTD), който е и родният рекордьор по дълбочинно спускане на повече от 120 м в Черно море, и двама Владимировци - Явашев и Живков. Първият е син на актьора Анани Явашев и племенник на световноизвестния художник Кристо. Той е техничарят в групата. Изглежда най-добре запознат с всевъзможните джаджи, които изисква този изключително интересен, но труден и опасен спорт. Владимир Живков, който няма нищо общо с бившия пръв партиен и държавен ръководител на България, също е запален гмуркач. Спонсорирал е и две подводни археологически експедиции заедно с каварненския музей. Той е шеф и собственик на базата на експедицията - вила “Романца” в Каварна.

В тази наистина романтично изглеждаща къща, сякаш пренесена у нас някъде от Тоскана, е стоварено цялото българско и руско оборудване. На кея пред вилата са и двете десантни лодки на BSTD, които експедицията ще използва.

Руската група включва водолазите Юрий Шалимов, Сумбат Александров, Алексей Важинский, Роман Дунаев, Дмитрий Чистилин и Константин Богданов. В екипа има и жена на име Анна Козлова, която се оказва един от най-добрите гмуркачи на техния тим. Те са се специализирали в намиране и изследване на кораби, самолети и бойни единици от времето на Втората световна война.

"Обикновено слизаме, без значение от дълбочината, почистваме останките и слагаме възпоминателна табела с имената на загиналите и надпис: Помним, гордеем се, скърбим! Тук смятаме да направим същото и на Л-24, а после да се спуснем и до Щ-210", разказва организационният шеф на руската група Константин Богданов.

Подобна съвместна експедиция се прави за първи път и затова в Каварна от Москва са пристигнали десетина журналисти от всички големи телевизии и агенции.

Те са наели местен човек с яхта, от която да снимат процеса на спускането. Вечерта преди началото на експедицията двама полицаи пристигат във вила "Романца", за да предупредят, че яхтата на руските журналисти, която трябва да пристигне на кея в Каварвна, очевидно е объркала пътя в тъмното и се е отправила на юг, където е заплашена от оплитане в мидени заграждения и таляни. Военните сигнализирали на местната полиция, след като я видели на радарите си. Не могли обаче да влязат във връзка, защото радиостанцията на лодката не отговаряла. Малко по-късно екипът от база "Романца" успява да се свърже с капитана на яхтата по мобилен телефон. Дадени са му инструкции за посоката, а кореспондентът на руската държавна агенция ИТАР-ТАСС Евгений Щиль остава на тъмния кей в Каварна с прожектор в ръка, за да пуска обозначителни сигнали на руската медийна яхта.

На сутринта двете моторници поемат на едночасово плаване към мястото на спускането. Първата е с руските водолази, а на другата, управлявана от Михаил Заимов, са българските гмуркачи, екип на БНТ и в. "24 часа". Яхтата на руските журналисти е тръгнала по-рано и вече очаква на място началото на екшъна.

Първи слизат руснаците. Нашите им дават предимство, защото, освен че се водят домакини, вече са били на Л-24 миналата година. Именно тогава с помощта на локатор за страничен обзор Заимов, Желязков и Явашев откриват на 59 метра дълбочина потъналия обект. На другия ден се връщат за първото в историята водолазно спускане до загубената подводница.

"Тогава имаше силно дънно течение, температурата на водата - 7 градуса и стояхме долу около 25-30 минути. Установихме, че корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл, носът беше чист, на около 4 метра от дъното. Има две палубни оръдия, едното от които е 100-милиметрово", спомня си Мишо Заимов.

Яхтата с руските журналисти продължава да кръжи около мястото, където с червени буйове е отбелязано въжето, водещо надолу към подводницата. Някои от представителите на медиите са се прехвърлили на моторната лодка, където само очакват някой от водолазите да излезе, за да му вземат автентично интервю с неопрен и плавници.

Докато първите излезли от водата руски водолази разправят пред камерите кой какво видял и установил на дъното, никой на тяхната лодка не забелязва, че край червения буй е изплавал още един техен другар и отчаяно маха с ръка.

Налага се българският тим да отиде и да го прибере, заедно с цялата му техника. След като първоначалният гняв към колегите му, отдали се на медийна слава, отминава, руснакът благодари на българите и започва да разказва как е установил мястото, където е бил закрепен флагът на подводницата. Идва ред и на българите да слязат. Първи е Росен Желязков, за чийто професионализъм даже миналите през какви ли не изпитания руски подводничари не пестят суперлативите си. Даже един от тях, Юрий Шалимов, казва в интервю: "Българите и особено този Росен са направо страхотни, те са много по-добри от нас..."

Росен Желязков ще е и човекът, успял да отвори люка на подводницата. За първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през онази фатална зима на 1942 г.

"Оказа се, че в този най-горен отсек някъде е имало въздушна възглавница, защото след отварянето на люка започнаха да излизат много мехури. На повърхността се разнесе една тежка миризма, имаше и масло. Вторият вътрешен люк беше отворен, което говори, че може би след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа се е опитал да намери въздух към този отсек", разказва Владо Живков, който след това слязъл на дъното, за да снима.

Изследването на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа засега остава задача за бъдещето. Невероятно трудна, малко зловеща и изключително опасна.

 

Имало ли е наши шпиони на борда?

Възможно ли е да е имало българи на борда на потъналите през 1942 г. край Шабла съветски подводници Л-24 и Щ-210? Става дума за български граждани, живеещи в Съветския съюз, вербувани от Коминтерна и НКВД за подривна дейност на територията на България по време на войната.

В своето изследване за гибелта на Л-24 капитан II ранг о.р. д-р Атанас Панайотов споменава за такива бойни групи от българи, дебаркирали със съветските подводници Щ-211 и С-32.

От историята пък е известен и процесът срещу парашутистите и подводничарите, както и групата на Цвятко Радойнов, всички заловени от агентите на Никола Гешев и по-късно разстреляни през юни 1942 г. в София.

Съмнение, че на борда на Л-24 не е изключено да е имало такива българи буди фактът, че екипажът на подводници от този клас е 52-ма души. Списъкът със загиналите обаче наброява 57, сред които се четат имена като Владимир Георгиевич Петров, Григорий Кирилович Вълков, Михаил Иванович Попов, Гаврил Алексеевич Василев... На които, ако се махнат руските окончания, спокойно биха могли да минат за български. Но това е само хипотеза, която още не е намерила никакви доказателства.

Неоспорим факт според изследването на капитан Панайотов е, че на борда на Л-24 са загинали 57 души и това е най-голямата загуба в жива сила, претърпявана някога в историята на руското и на съветското подводно плаване в Черно море до края на Втората световна война.

Според разсекретени документи на 12 декември 1942 г. вечерта Л-24 е отплавала от Поти към Позиция 50 - между Шабла и нос Калиакра. Тя е трябвало да стои там до 29 декември и на 31 декември да се завърне в базата.

Единствената радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която командирът на подводницата капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми. Вероятно за да определи точно местоположението си, преди да поеме по курса към Калиакра.

От Л-24 няма повече никакви вести, връзката с нея е загубена и близо две седмици след като не се завръща в уречения ден, тя е завинаги извадена от списъка на флота. Превръща се в поредната изгубена подводница. Затова и не е ясна точната дата на нейната гибел.

През 1987 г. екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията е подводница Щ-210, подминават потъналия кораб, защото дължината му е повече от 80 метра, а те търсят тяло по-късо от 60 метра. Пак екип на института през 1991 г. с помощта на буксируем подводен апарат "Релеф-4000" установява, че това, което са засекли преди години, е всъщност Л-24, която лежи на курс 290 градуса.

Едва миналата година гмуркачите от Black Sea Technical Diving се спускат до подводницата. Предната година те вече са обследвали Щ-210.

На дъното на Черно море, в български териториални води лежат поне пет съветски подводници, като има съмнения и за шеста. От тях единственото, което е изплувало на сушата, са два трупа, облечени в хидрокостюми с дихателни апарати, изхвърлени на скалите край Созопол през ноември 1941 г.

Тяхната самоличност е установена едва 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на подводната лодка С-34, и боцманът Фрол Терехов.

Версията за гибелта и на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено важе от мина. Според ст. н.с. д-р инж. Траян Траянов двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от минното заграждение. Друга възможност според него е просто те да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.

Източник: 24 часа

Снимка: 24 часа


.
VJ
wreckmap_small
IMG_2479

Посетете нашите сайтове

logo

logo_ocveteno

02