Да снимам под вода не ми е много лесно!

            Да снимам под водата значи да съм зает с камерата. Другите са забавляват, резглеждат, внимават в приборите, а аз се старая да уловя уникален миг светлина или ракурс. Даже загърбвам някои важни правила . например слизам отново на 30 от 20 м., или „изсмуквам „ бутилката до край само заради някой кадър повече.

Костас свети Владимир Живков снима

Още е Април 2013. В Черно море на североизток от Варна има два кораба, които съм видял и искам да снимам. Това означава, че е необходимо да поръчам подводния бокс от Америка, да ремонтирам двигателя на лодката, да взема подходящ партньор – осветител. Трябва да подбера добро море, без вълни и мътни течения. Всички тези условия не съвпаднаха и дойде Септември. Отново : бури и неудачи.

Като компенсация планирам пътуване на югозапад към- Егеиско море. Връзката е Aqua core Divers.  

От Каварна натоварвам оборудването в джипа: две 15-литрови бутилки , две големи чанти , три куфара .... В София очаквам 12 октомври и тръгвам рано.

Минавам през Солун. Обикалям баровете в каменните сгради на стария порт а после -- на юг към Волос , откадето преди 25 века Язон заминава с кораба Арго на североизток, през Дарданелите и Босфора към Колхида (източното краибрежие на Черно море). Любувам се на прекрасното пристанище, с туристически лайнери, фериботи, трърговски и риболовни кораби. Моторните и ветроходни яхти са подредени срещу дълга редица от квалитетни ресторанти най-вече за туристите.

От Волос пътят ми продължава на североизток през планината Пилион към село Трикери. По шосето няма движениена коли. Гледката надоло кам заливите и островите на Егеиско море е изумителна. Минавам покрай красиви села и параклиси. Кръстя се. Склоновете са покрити с маслинови дръвчета. Крайната точка е Агиа Кириаки (Света Неделя) -малко рибарско селище в миналото, сега реставрани каменни къщи и типични гръцки семейни ресторанти по брега. Обширно пристанище (прилягащо повече наш голям Черноморски град) и много голям сух док.

Костас Утос, симпатичен и любезен, вече ме чакаше. Първият ден съм в състояние само за сън, освен това, нека да прескоча 13-ти

С нетърпение се спускам под водата, за да огледам железния търговски кораб – около 20 м дълъг, легнал на на кил на стръмното дъно и готов всеки момент да поеме като асансьор, към много голяма дълбочина. Това е Кали Тихи – (Добър Късмет)- нищо особенно, но какво ли може да ме очуди в тази прозрачна вода. От снимките при второто спускане не излезе нищо.После се наводни любимата ми, скъпа лампа. Счупи се шеината на камерата в бокса. Изпоти се стъклото пред обектива и аз се занимавах цял следобяд с поправки. Беше ми нервно и неприятно.

Влязохме във водата отново , вече по тъмно. Костас се държа толкова добре с осветлението, все едно че имахме звукова комуникация. Костас спаси мисията.

Подреждането в джипа отне почти толкова , колкото прането и чистенето на оборудването .Със съжаление , че екскурзията е свършила, погледнах за последен път назад към пристанището и ресторантите. Минах покрай големия док с множество яхти на сухо и далеч след около70 км и множество завои ме чакаше отново Волос. Съдбата , обаче продължи да ми предоставя препятствия. На около 15 км преди Волос забелязах, че волтметъра показва само 12 волта. Вероятно алтернатора не зарежда акомулатора. С божия помощ стигнах до центьра на града, а там с ведър глас моята приятелка Зои каза : не се притеснявай сга ще се обадя на братчето. Много бьрзо Янис доиде. Сменихме акомулаторите и ме заведе в един сервиз където за 100 евро пртиятелски и любезно смениха четките на алтернатора. Вече е време за връщане в София , а после в Каварна.

В края на пътуването на лице имаше 60-тина кадъра от които по-късно разбрах че само 4 „стават“.Аз обаче, съм щастлив от пътуването,от добрия шанс, от приятелството и приятните вечери край масата на кея.. На снимките малко се мръща. Е, чака ме Черно море – догодина.

Костас свети Владимир Живков снима